* * *

Хайдушки грях

Бубалък дума Иване:
- Иване, гюве Иване,
защо си тъжен-кахърен,
защо не ядеш, не пиеш,
дали ти грозна булката,
или ти пари не стигат
да си сватбата изкараш.
Иван бубалък думаше:
- Бубалък, холан, бубалък,
мен не ми й грозна булката
и ми парите достигат.
Знаеш ли, бубалък, помниш ли,
като хайдутлук правихме,
като из гора ходехме,
на пътя сватба срещнахме -
най-напред кума вървеше,
жълта бъкличка въртеше,
на всички вино той даде,
на мене вино не даде.
Като си сватбата подмина,
дружина ми се й присмяла:
- Войвода, холан, войвода,
сладко ли беше виното,
виното, бре, кумовото,
от кумова жълта бъклица?!
Мене ме гнява догневя,
че се назаде повърнах
и ги на пътя настигнах,
че си сабята извадих.
Като налево засуках,
като надясно засуках,
булката и зетя останаха,
че ги поведох, поведох,
и ги в гората заведох,
че ги завързах, завързах,
на едно дърво голямо
с една бяла лозина
да се чуват, пък не виждат.
Минаха девет години,
отидох да ги обиколя,
бяла е асма станало,
бяло си грозде вързала.
Посегнах да си откъсна,
че ми ръката изсъхна,
затуй съм тъжен-кахърен.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021