* * *

Хайдушки грях

- Сине Стояне, Стояне,
ето девета година
ка лежиш, сине, не умираш,
мама те не е питала
да не бъдеш греховен,
греховен, мале, та не ли,
жаловен, та па миловен.
Ето девета година,
ка лежиш, сине, не умираш,
девет постилки изгнои,
десета, сине, застъпи,
мама те не е питала,
мама те сега попита.
- Аз съм, мале, греховен,
греховен, мале, жаловен.
Минахме поле широко,
настахме гора зелена,
в гората имаше кошара,
кошара, пълна с агънца.
Дружина си мирно мина,
аз си мирно не минах,
ами увлезох в кошара,
извадих сабля френгия,
и три пъти се, мале, завъртях -
триста съм грехове прибрал,
триста са майки блейнале,
триста са клетва хвърлиле,
глас са си до небе вдигнале,
сълзи са до земи рукнале,
люти са клетви хвърлиле,
та са си мене проклеле.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021