* * *

Хайдушки грях

Тръгнала майка със сина,
Ване ле, вакъл карагьоз,
със сина на манастира.
Вървяли, що са вървяли,
минали гора зелена,
стъпнали в поле широко
та манастира стигнали,
портите са затворили,
затворили, заключили,
поповете онемяли,
дяковете огляпяли,
кандилата изгаснали.
Нака си Ване думаше:
- Казвай си, сине, грехове!
- Що да знам, мамо, да казвам?
Та бяхме, луди, та млади,
та по хайдулък надяхме.
Кога през гора минавахме,
срещнахме, мамо, срещнахме,
петдесет коли кумове,
шестдесет коли сватове.
Наред на вино служаха,
га до мене ред дойде,
виното им са прекрати.
Наред на булче дарява,
га до мене ред дойде,
дарето са прекратиха.
Мене ме ядно - пояди,
та си ги всички кайдисах.
Булката у зетя оставих.
Пък ги в гора заведох,
един срещу друг ги вързах,
та че от там заминах.
Ходихме, мамо, ходихме,
цели ми девет години,
па се назад върнахме.
Я се в гората отбих.
Дето ми зетя бях вързал,
студен чешма изляла
Дето булката я вързах
бяла ми лоза излязла
И църно грозде вързала.
Майка си Ване кълнеше:
- Сине, Ване ле, Ване ле,
ако си, само това сторил,
девет години как лежеше.
Да даде Господ, сино льо,
И още девет да лежиш,
девет възглавки да скъсаш
и девет нови постелки.
На пара кръстом да седиш,
и тя да ти е широка.
Със сламка да си я подпираш,
и тя да ти е въз-тежка.
Със шумка да се подкриваш
и тя да ти е широка.
Де стоял Господ, та слушал
та си ми Ваня направи -
та лежа девет години,
на пара кръстом бе седна,
със сламка са подпира,
и със шумка са подкрива.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021