* * *

Хайдушки грях

- Сино Калинчо, Калинчо,
кажи си, мама, болката
майка лякве да търси.
- Мале ле, ти Калинчова,
мойте са гряхи безкрайни.
Га по хайдутлук ходихме,
на път си, мале, срещнахме
млад юнак с млада булчица,
с мало си мъжко детенце.
Я хми детето поисках,
поисках да го порадвам.
Аз не го, мале, порадвах,
най го на ръжен набодах.
Татка му, нале, накарах
в гората съчки да сбира,
буен си огън да кладе,
майка му, мале, накарах,
ръжена да върти.
Детенцето от ръжен продума:
- По-назад, мале, да тлее,
че ми сърцето изгоря.
- Да гори синко, да тлее,
тва е от вуйчо ти Калинчо.
Майка го люто покълна:
- Сино Калинчо, Калинчо,
девет си годин ти лежал,
и още девет да лежиш,
на игла да се подпираш,
през пръстен да се провираш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021