* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Богдан,
та й лежал Богдан, та й болял
цели ми девет години.
Мама на Богдан думаше:
- Сино Богдане, Богдане,
от каква болест ти лежиш,
от каква болест незнайна?
Богдан мами си думаше:
- Мале ле, стара мале мо,
довиди, мале, попови,
попови, мамо, дякони,
да си грехове аз кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Мама на Богдан думаше:
- Сино Богдане, Богдане,
мама и, сино, самси поп,
самси поп, сино, самси дяк.
Богдан мами си думаше:
- Мале ле, стара мале мо,
кога ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа,
когато бяхме с дружина,
с дружина вярна събрана,
събрана, още заклета,
вяра и клетва сторихме,
когото дето срещнеме,
жив да го не оставиме,
когото де видиме,
със калъч да го посечем.
Вървяхме колко вървяхме,
срещнахме сватба голяма,
всичките селям дадоха,
всичките вино наляха,
мене ни потачъха
и аз ми милно домиля.
Дружина ми се й присмяла:
- Богдане, млада войвода,
сладко ли й вино сватбарско,
дай да ти видим дарбата.
И аз ми мило домиля,
още ми жалко дожаля,
че си дружина оставих,
че се назаде повърнах,
че си сватбата достигнах,
че се наляво обърнах,
че ги, мале мо, изсякох
и ги на земя повалих.
Като остана младоженека,
младоженека с булката,
и аз ги, мамо, прехванах,
че ги, мале, позаведах
във пуста гора зелена,
че найдих, мале две дървя,
две дървя, мале, два бука,
че ги, мале мо, завързах,
със очи да се не виждат,
със ръце да се не стигат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021