|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Знаеш ли, майко, помниш ли
когато беше сушата
а след сушата и кишата
а след кишата зла зима,
зла зима гладна година,
а ти ни, мамо, разпръсна,
кой овчар, кой говедар,
а аз си, мамо, забягнах
далече в Стара планина.
Ние се, майко, събрахме
дор седемдесет юнака.
Ходихме, хайдутувахме
ние се, майко, заклехме
де кого срещнем, да колим,
сабите да си окървавим.
Кога през горя вървяхме
насреща сватба голяма
всички сватбари аз изклах,
само си, майко, оставих
булката с младоженека
на две ги дървета вързах,
да гледат, да се не виждат,
да викат, да се не чуват.
От тогаз, майко, досега
люта ме глава заболя.
Каменар, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|