* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Делян,
Делян, един на мама,
лежи Делян та умира,
Делян един на мама.
Мама Делян думаше:
- Деляне един на мама,
да не си нещо греховен,
греховен мама лъжовен.
Да ида мама да викам
стар дякон мама, стар поп,
да те мама изповяда.
Делян мама думаше:
- Ти си ми, мамо, сама,
сама поп, сама дякон,
на тебе грехове ще кажа.
Помниш ли, мамо, знаеш ли
кога бяхме по-малки -
по на двайсет години?
Ние се, мамо, събирахме
все отбор млади момчета,
в Добруджа отидохме
много пари да спечелим.
Минахме гора зелена,
настана поле широко,
сред поле нови гробища, -
три гроба скоро копани,
копани неподравнени.
Разкопах, мале, първи гроб.
В първи гроб младо юначе
със златен пояс на кръста
и аз се, мале, наведох
пояса да му отнема,
черна земя се потресе,
клето ми сърце не даде.
Разкопах, мале, втори гроб.
Втори гроб млада невяста
с връв алтъни на шийка
и аз се, мале, наведох
алтъни да й взема,
черна се земя потресе,
клето ми сърце не даде.
Разкопах, мале, трети гроб.
Трети гроб младо девойче,
ситна го роса росила,
станало бяло и червено
и аз се, мале, наведох
девойче да целуна,
черна се земя потресе,
клето ми сърце не даде
и аз се назад повърнах.
От тогава съм, майко, болен,
болен съм ще умра.
Като си Делян това издума
и се с душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021