* * *

Хайдушки грях

Залежа Стоян, заболя.,
Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Станало девет години,
откакто си залежал,
залежал, мама, заболял.
Мама не те е попитала,
защо лежиш, защо болиш?
Стоян на майка си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога бях чуждо чобанче,
чобанче, мамо, аргатче
и тръгнах да си довождам,
за кучета за хляб
и за овцете за зайре.
Аз съм си, мамо, замръкнал
между два нови гроба.
Клето ми сърце, проклето,
понечи, единия разрови -
млад ми годеник лежеше
с каръм калпак над вежди,
сребърен пръстен на пръста.
Клето ми сърце, проклето,
понечи и другия разрови -
млада годеница лежеше,
с бобчен венец на глава,
сребърен пръстен на пръста.
Погледнах горе и долу,
отдолу идат две жени,
те били, мамо, две свати.
Преляха и прекадиха,
викнаха та заплакаха:
- Тодорке и ти Тодоре,
който ви мама разрови,
девет години да лежи
и девет постелки да изгори,
девет пъстри възглавници да скъса.
И оттогаз, мамо, залежах,
залежах, мамо, заболях.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021