* * *

Хайдушки грях

Мама Стояна думаше:
- Стояне синко Стояне,
станало й девет години,
де лежиш, мама, все болейш;
не те е мама питала
от каква ти е болката
Стоян мали си думаше:
- Мале мо, мила мале мо,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато дойде сушата
ланшната морна година?
Овцете ни умряха,
чорбаджии ни изгониха.
Че се, мамо, събрахме
все млади, мамо, момчета,
чудим се, мамо, маем се
какъв занаят да хванем,
кой занаят по-лесен.
Че ний се, мамо, надумахме
върли хайдути да станем.
Вярна си клетва дадохме,
кого най-напред срещнем,
с кръвта му да се напийме,
месо му нафор да вземем.
Като през гора вървяхме,
срещнахме кака и свако
и тяхна мъжка рожбица.
Моите верни другари
кака и свако хванаха,
хванаха и ги вързаха
по за едно дърво високо,
а Иванчо, майко, опекоха,
тяхната мъжка рожбица.
С кръвта му ний се напихме,
месо му нафор вземахме,
клетва си изпълнихме.
Ходихме, хайдутувахме
цели ми девет години,
никаква кяра нямахме,
остахме голи и гладни...
На десетата година решихме
да се откажем.
Всеки си в къщи отиде,
и аз реших да се завърна.
Като през гора минавах,
дето бе кака вързана,
кака и свако двамата,
видях две лози приклекнали,
приклекнали, та се преплели,
преплели, грозде родили.
Посегнах грозде да откъсна,
да си устата разквася -
двете ми ръце изсъхнаха,
ръцете до раменете.
Тази ми е, майко, болката,
болката, майко, и истината.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021