* * *

Хайдушки грях

Мама Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
как лежиш, мама, как болиш.
Пък мама не те е питала
каква ти е, мама болката.
Стоян си мама думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли
четирсет и трета година,
когато беше сушата,
подир сушата кишата
и трите гладни години.
Стадата, мамо, изморихме
и ги на купи правехме
на буен ги огън кладехме.
Всички се, мамо, събрахме
дор седемдесет юнака.
В гора зелена излязохме
вярна се клетва заклехме
кого й да срещнем и стигнем
главата да му отрежем.
С кръвта му да се конкаме
месо на фура да вемем.
Като през гора вървяхме
кака и свако срещнахме
с тяхната мънка рожбица.
Детето, мамо, вземахме
главата му отрязахме,
с кръвта му се конкахме
месо на фура вземахме.
Месото, мамо, не стигна.
И на свако главата отрязахме.
Кога му глава рязахме
кака си коса скубеше
и люти клетви кълнеше,
тогаз се болен разболях,
разболях, мамо, не станах.
Мама Стояне продума:
- Стояне, синко Стояне,
когато дойте кака ти
със нея прошка да вземеш,
тъй да се с душа разделиш.
Стоян мама си пак дума:
- Я дай си, мамо, ръката
със тебе прошка да си взема,
дано се с душа разделя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021