* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян
от болест Стоян безцярна,
лежал ми Стоян, болял ми,
тамън ми девет години,
от никъде помощ нямало.
Мама Стояна запита:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години,
откакто болен ти легна,
не съм те азе питала
от какво ти е болестта?
Сига и аз ще запитам,
правичко да ми обадиш!
Почнал ми Стоян да разправя:
- Мамо ле, стара майчице,
хайде ми духовник да станеш,
дано ми Господ опрости.
Знаеш ли, мамо, помниш ли
ония гладни години,
когато беше сушата,
а след нея дойде кишата.
Ний бяхме пусти чобани,
че ни овцете измряха
и ни кучета избесняха.
Тогаз се, мамо, събрахме
седемдесет млади юнаци
във Великия четвъртък,
срещу Разпетия петък,
голяме клетва дадохме
когато тръгнем хайдутлук да правим,
най-напред каквато гадинка срещнем,
ще й главата отрежем,
с кръвта ще се причестим
и си сабите накървим.
Нали и ний, мамо, тръгнахме
по туй ми поле широко,
срещя ни, мамо, идеха
мояте мила сестрица,
с мъжа си двамата,
мъжка си рожба носеха.
Пуста сме клетва ний дали
на място ги, мамо, аз запрях
и си самичък помислих -
ако си зетя заколя,
сестра ми вдовица ще стане,
ако сестра си заколим,
детенце сираче ще остане.
Нали си, момо, намислих
детенце да си заколя,
хем клетвата да си изпълним,
че те са още млади,
друго ще си добият.
Посегнах детенци да взема
да му главата отрежа,
детенце нали продума:
- Вуйчо ле, казва, Стояне,
върви от крака си развивай,
ръце ми и крака да вържеш,
когато главата ми режеш,
да не би някак да мръдна,
да се, вуйчо, порежеш!
Върви от крака си развивам,
ръце му и крака аз вързах
и му главата отрязах.
С кръвта му се, мамо, причестихме
и си сабите накървихме,
и туй ни малко нази дойде,
детенце на коли набихме,
голям си огън накладохме,
детенце на огъня сложихме,
баща му кавал свиреше,
майка му хоро играеше,
докат детенце се опече.
Тогаз си, мамо, тръгнахме
по туй ми поле широко,
ударихме в гора дълбока,
голяма сватба срещнахме.
Сватбата на място запряхме,
младите от колата смъкнахме,
да ни ръцете наред целуват,
да ни по чаша вино почерпят
и ни със дари даряват.
До мене докато те стигнат,
дарито им се довърши
и виното не стигна.
Моите, мамо, другари
започнаха да ми се присмиват.
И аз се, мамо, ядосах,
че си заповед издадох,
всички сватбари изклахме,
само младите оставихме.
Тогаз ги, мамо, поведох,
в гора дълбока заведох,
потърсих дърво два брата
и ги там, мамо, завързах,
с очи да се гледат,
с ръце да се не стигат
и там ги, мамо, оставих.
Ходихме, хайдутлук правихме,
че се назад повърнахме.
Същото място кат стигнах,
на ума ми мене бе дойде
за зетя, още булката,
че се от пътя отбивам,
същото дърво намирам.
Както на място седели,
на мястото са стъпили,
на местата им лози израстъли
и се грозде вързали.
Посегнах от грозде да взема,
лози го високо вдигнаха,
не можах от грозде да откъсна.
Тогаз се ази ядосах,
сабята бързо извадих
и двете лози отрязах.
Черни се кърви потекли,
лозите на земята паднаха,
че си грозде откъснах,
откъснах, хем хапнах.
Тогаз ме главата заболя
и грозна треска затресе.
Тези ми са, мамо, греховете.
Мама на Стоян предума:
- Стояне, синко Стояне,
девет години става,
откак си болен ти легнал,
да даде господ, Стояне,
още девет да лежиш,
на място да се истопиш,
в гърне със стълба да слизаш,
на пара турски да сядаш,
сватбата беше братовата ти,
девет години ще стане
откак за булка отидоха,
няма ги още, не идат...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021