* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Че лежал още, че болял
цели ми девет години.
Десет постели изгнили
и девет пъстри възглавки.
Че му косата улетя
и му косата окапа.
Стоянова майчица,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, синко, Стояне,
станало девет години
как лежиш, синко, как болиш.
Не съм те, мама, питала
какво си толкова прегрешил,
че те е наказал Господ?
Стоян мама си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога беше сушата,
подир сушата - кишата.
Зла зима, мамо, настана,
зла зима - гладна година,
че ни овцете измряха
и кучетата избесняха.
Че ние се, мамо, събрахме,
от девет села кехай.
Едни си думи питахме,
най-подир, мамо, решихме,
хайдутлук, мамо, да хванем,
пък аз да им стана войвода.
Че ние се, мамо, събрахме
на Великия четвъртък,
срещу Разпетия петък.
Вярна си клевта заклехме,
когото най-напред срещнеме
главата да му вземеме
сабите да си накървим.
Че аз ги, мамо, поведох
минахме поле широко,
поехме гора зелена.
Сред гора, мамо, срещнахме
моята сестра, Калинка,
с мъжко си дете на ръце
и мъжът й, мамо, с нея.
Че ние се, мамо, чудехме
на кого глава да вземем;
ако мъжът и заколим
сестра вдовица ще остане.
Ако сестра си заколим
дете сираче ще остане,
мъжът й вдовец ще остане.
Най-подир, мамо, решихме
детето да си заколим.
От ръце и дете вземахме,
че му главата отрязохме
и си сабите окървавихме.
Сестра ми не ме позна,
но жално, мамо, плачеше
и ме люто кълнеше:
девет години да лежа,
девет години да тежа.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021