* * *

Хайдушки грях

Разболял се млад Стоян,
че лежа Стоян че буля
цели ми девет години
на десетата година
мама Стояни думаше:
Що лежиш, сино, що булиш
от какво ти й болката.
Стоян на мама думаше:
- Стани ми, мамо, духовник,
на тебе да се изповядам!
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
сушата, мамо, кишата,
подир нея и зла зима,
зла зима, гладна година.
Ний бяхме, мамо, овчари,
че ни овцете измряха
и кучетата ни побесняха,
и ний се мамо, събрахме
дур седемдесет юнака
чудихме са и са маяхме
каква си кяра да хваним
коя е кяра най-лесна
хайдутлук кяра най-лесна.
Че са събрахме, събрахме
на пръв Велики четвъртък
вяра си клетва сторихме,
когото срещним най-напред
главата ще му отрежем
ножове да накървим
и с кръвта му да се причестим.
Тогаз си, мамо, тръгнахме
сред гората, мамо, срещнахме
зет ни и сестра ни Марийка
мъжка си рожба посяха
посяха и я милваха
и аз си детето вземах
майка му ний накарахме
майка му песен да пей
пък баща му с кавал да свири
пък ний хоро да играйм.
Дете ми в ръце придума:
- Развий си, вуйчо, вървите,
да ми ръцете отвържеш,
да не те, вуйчо, помръдна,
помръдна, да те порежа,
че душа мъчно излиза!
И аз ми много дожаля
и пак му главата отрязах...
Тогаз си, майко, тръгнахме;
среща ми сватба голяма,
че си сватбата успряхме
булката ний накарахме
булката дари дарява,
а пък зетя вино залива;
за мене дари не стигна,
не дари, нето виноти.
Тогаз си, майко, тръгнахме,
другари ми се присмяха:
- Честито да ти й дарито,
сладко ли беше виното?
И аз се много ядосах,
че си сватбата достигнах,
всичките сватбари изклахме,
само булката устаяхме,
булката и младоженеца.
И аз ги, мамо, поведох,
до два ми бука близнака,
и там ги, мамо, овързах,
със очи да се погляват,
с ръце да се не стигат.
И пак си, мамо, тръгнахме
тръгнахме и хайдутувахме
цели ми девет години.
И тогаз, кат се назад връщахме,
през буковете минахме,
дето беше младоженеца -
бяла е лоза израсла,
черно е грозде вързала.
Дето беше булката -
черна е лоза израсла,
бяло е грозде вързала...
И аз си, мамо, посегнах
от грозде да си откъсна,
че се лозата издигна,
и аз се много ядосах,
че си лозата разсякох
алени кърви текнаха...
Мама Стояни думаше:
- Девет години си лежал,
още девет да лежиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021