* * *

Хайдушки грях

Че се е Стоян разболял,
девет години как лежи,
а майка му го питаше:
- Стояне, миличък мамин,
що лежиш, мама, що болиш,
от какво ти е болестта.
- Знаеш ли, ма, мамо, помниш ли,
че беше, мамо, зла зима,
зла зима, гладна година,
че си овцете изморих.
Че ги ни клах, нито ги драх,
най-ги на купен направих,
с вакъл ги овен окладох,
че се отгоре покачих
и се високо провикнах:
- Слушай ти мало голямо,
който хайдутин ще иде
тука при мене да дойде,
аз ще му стана войвода.
Че се, мамо, събрахме
дванайсетмина дружина
с мене, мамо, тринайсет.
Вяра и клетва сторихме,
когото срещнем най-напред
главата ще му отрежем,
кръвта му капка ще вземем,
сабите ще си намажем.
А че си, мамо, тръгнахме.
Като из пътя вървяхме
тежка си сватба срещнахме.
Че ни, мамо, почерпиха
с кумовата бъклица,
за мой ред, мамо, нямаше.
Дружина ми се присмея:
- Стояне, млад войводо,
сладко ли беше виното
от кумовата бъклица?
Ази ми глава догневи,
че си се назад повърнах,
че си сватбата стигнахме.
Всичките, мамо, изклахме,
само булката остана,
булката с младоженеца.
Че си ги, мамо, поведох
в гъсто усои заведох,
взех че ги, мамо, завързах
да гледат, да се не виждат,
да викат, да се не чуват.
Ходихме хайдутувахме
и пак оттам, мамо, минахме.
Дето си беше булката
зелена лоза израсла,
дето беше младоженеца
зелен си явор израсъл.
Майка му дума Стояне:
- Девет години как лежиш
и още девет ще лежиш,
че си ти убил сестра си,
сестра си, младата булка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021