* * *

Хайдушки грях

Стоян мами си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
стани ми, мамо, духовник,
духовник и изповедник,
грехове да си изкажа,
що съм, майко ле, прегрешил,
та лежа девет години,
месата ми са изгнили.
Месата ми постелят,
кокалите ми дрънкаха,
като с оки орехи,
дано ми, мамо, простите.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога бе, мамо, зла зима,
зла зима, гладни гладни,
та ни овцете измряха,
овцете и говедата.
Всичките драха и клаха,
аз, мамо, не драх и не клах,
най се на Купен,
на Купена се покачих
и си високо извиках:
- Който хайдутин ще стане,
тука при мене да дойде.
Аз ще му бъда войвода.
Сбрахме се, мамо, събрахме
дор седемдесет юнаци,
верна се клетва заклехме:
- Когото срещнем най-напред,
главата да му отрежем,
сабите да си намажем.
Вървехме, що сме вървели,
срещнахме свако и кака,
на тебе гости идеха,
мъжко си дете носеха,
на мене, мамо, кръстено,
на мене, мамо, Стоянчо.
Аз си на кака продумах:
- Я ми дай, како, детето,
вуйчо му да го помилва.
Не го, мамо, помилвах,
най му главата отрязах,
тогаз ме кака прокълна:
- Стояне, кака, Стояне,
да даде Господ, Стояне,
девет години да лежиш,
месата ти да изгният,
месата на постелята.
Кокалите ти да дрънкат
като в ока орехи.
Стоянова мама продума:
- Стояне, сине, Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш,
да не ти Господ опрости
и твоята стара майчица.
Че как, Стояне, кайдиса
малко дете да убиеш,
какина мъжка рожбица,
на тебе, Стояне, кръстено.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021