* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години, как лежиш,
ни смея да те попитам,
че от какво ти болестта?
Стоян мами си думаше:
- Мамо мо, стара мамо мо,
знайш ли, майчо льо, помниш ли,
кога бе, мамо, зла зима,
зла зима, гладна година,
та си овцете изморих.
Не ги клах, мамо, не ги драх,
най ги на купе направих,
с вакъл ги югич окладох,
(най-подир умре угича,
дето ми води увцете.
Тучен му звънец откачих
и си купена укладох),
че са отгоре покачих
и се високо провикнах:
- Слушайти, мало, голямо,
който хайдутин ще става,
тука при мени да дойде,
аз ще им стана войвода.
Че се, мамо мо, събрахме
дванайсемина дружина,
със мене, мамо, тринайсе
че аз им станах войвода.
Вяра и клетва сторихме,
който срещним най-напред,
главата ще му отрежем,
сабите ше си намажем,
кръвта му комка ще вземем.
Че си на път тръгнахме
тежка си сватба срещнахме,
че ни, мамо, почерпаха
от кумовата бъклица,
синките, мамо, черпеха,
за мени вино не уста',
и си сватбата пуснахме,
и аз си нищо ни реках.
Че ми се, мамо, присмяха
моите мили другари:
- Стояне, млада войводо,
сладко ли беше виното
от кумовата бъклица?
Та че ми гнява догневя,
а че се назад повърнах,
че си сватбата достигнах,
че се надясно развъртях,
ду един всички паднаха,
само булката остана,
булката с младоженека.
Че ги, мамо мо, поведах,
в гъсго усои заведах,
че ги за буки завързах,
да гледат, да се не виждат,
да викат, да се не чуват.
Ходихме, хайдутувахме
цели ми девет години.
На десетата година,
оттам са пак завърнахме,
дето седеше булката
зелена лоза израсла,
дето си беше иргеня,
зелен си явор израсло
и си клоните оплели.
Пък аз ги, мамо, удсяках,
люта ме глава заболе.
заболе, не ме отболе...
- Стояне, миличък мамин,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш,
месата да ти окапят,
че ти си заклал сестра си.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021