* * *

Хайдушки грях

Стоян си болен лежеше,
много е зле - на умиране.
И на мама си думаше:
- Стани ми, мамо, духовник,
да си грехове изкажа.
Моите са много грехове.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше зла зима,
зла зима, гладна година,
когато измря добитък:
говеда мряха от болест,
конете - от сараджата,
овцете - от сипаница.
Хората клаха и драха,
аз си един не заклах,
не заклах, мамо, не ги драх,
най ги на купен направих,
че се на купен покачих
и си високо извиках:
- Чувайте, мало й голямо,
който хайдутин ще ходи,
тука при мене да дойде,
аз ще им бъда войвода!
Събрах си вярна дружина
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем.
Кога си на път тръгнахме,
вярна си клетва сторихме -
когото срещнем най-напред,
главата ще му отрежем,
саблите да си намажем.
Минахме поле широко,
настана гора зелена.
Най-напред, мамо, срещнахме
кака и свака двамата.
Тий ти на гости идеха
и си Грозданка носеха,
твоята първа унука.
Чудих се, мамо, маях се,
какво да сторя, да правя.
Ако си свака кайдисам,
кака вдовица остава,
Грозданка - клето сираче.
Че им Грозданка поисках,
че я далеком отнесох,
та й главата отрязах,
да си саблите намажем.
Като Грозданка пищеше,
зелена гора сушеше,
моето сърце дълбеше.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021