* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
та й лежал, та й болял,
цели ми девет години.
Стояновата майчица,
тя над Стояна седеше,
китка босилек държеше,
люти ме мухи бранеше
и на Стояна думаше:
- Стояне, сино Стояне,
девет години как лежиш,
мама не те е питала
от какво ти й, сино, болестта.
Стоян мами си думаше:
- Знайш ли, мамо, помниш ли
като настанаха гладни години,
овцете ни до крак измряха
и кучетата ни побесняха,
че ний се, мамо, събрахме
дор седемдесет юнака,
дор седемдесит и седем,
сдружно се, мамо, сдружихме
и вярна клетва дадохме,
когото срещнем най-напред,
жив няма да го оставим.
Тръгнахме да хайдутуваме,
минахме поле широко,
наехме гора зелена,
като през гора вървяхме,
голяма сватба срещнахме,
почнаха вино да дават,
докато до мене, мамо, да стигнат,
виното се, мамо, довърши.
Почнаха дарба да дарят,
докато да мен, мамо, достигнат,
дарбата се, мамо, довърши.
Че аз се люто ядосах,
и на дружина заповядах
да свалят булката и младоженека.
За два ги пъна вързахме,
със очи да се поглеждат,
с ръце да не се стигат
и тръгнахме, мамо, пак да хайдутуваме.
Ходихме, хайдутувахме
цели ми девет години,
на десетата година,
ние от там, мамо, минахме,
дето е била булката,
бяла е лоза израсло,
черно е грозде издала,
дето е бил младоженека,
черна е лоза израсло,
бяло е грозде издала.
Стояновата майчица,
бре тя до Бога извика:
- Сине Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
още девет да лежиш,
нали беше, сино, нали беше,
твоята сестра Петранка
с нейното люби Дамянчо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021