* * *

Хайдушки грях

Разболял се млад Стоян,
та лежа, холан, та боля
цели ми девет години.
Мама Стояна думаше:
- Казувай, сине, грехове,
да търси мама лекове.
- Грехове мамо, та много,
знаеш ли, мамо, помниш ли,
га бяхме луди, та млади,
га по селата ходехме,
и манастири палехме.
Манастир бяхме палили,
манастир в Света гора,
ега се назад връщахме,
вярна си дума дадохме -
когото срещнем най-напред,
главата да му вземеме!...
Най-напред, мамо, срещнахме
моята сестра Еленка,
с мъжа си, мамо, вървяха,
и мъжко дете държаха.
Я се от конче наведох,
детето да си целуна,
и му главата отрязох!
Пък тях ги, мамо, хванахме,
хванахме, та ги вързахме
за две ми дървя дъбови -
с очи да се поглеждат,
с ръки да се не стигат.
Ходихме, къде ходихме,
ега се назад върнахме,
до дъби лози израсли,
между тях вода текнала,
пък я се, мамо, наведох,
водица да се напия,
лози ми път не дадоха,
че си ножчето извадих
та си лозите отрязох.
От лози кърви текнаха,
мене ме глава заболя...
- Сино Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
още ще девет да лежиш -
пак прошка няма да найдеш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021