* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян
млад Стоая, млада войвода,
лежал е малко ни много,
лежал е девет години.
Стояновата майчица
тя на Стояна думаше
- Стояне, мило, мамино,
девет години как лежиш,
как лежиш, мама, как болиш,
не смея да те попитам -
да не си нещо греховен?
Нито си, мама, умираш,
нито си оздравяваш.
Стоян мама си думаше:
- Стани ми, мамо, духовник
духовник изповедалник
на тебе да се изповядам.
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
сушата, мамо, кишата
на след кишата гладното.
Ние си бяхме дружина
до деветима ти сина,
пък ти ни, мамо, повика:
- Елате, мама, да ядем,
да ядем да приказваме
и ти ни мама още рече:
- Синове, девет, синове,
не мога да ви нахраня,
дали ще ви облека.
Ставайте и си тръгвайте
кой къде види да иде
кой каквото иска да чини
да проси да се нахрани
да краде да се облече.
Ази си бях най-малък
ази си станах хайдутин
ази им станах войвода.
Като си мамо, тръгнахме,
Сторихме вяра и клетва,
де кого стигнем и срещнем,
главата да му отрежем
с кръвта му да се причестим.
Срещнахме, мамо, срещнахме,
сестра Тодорка с зетя Никола,
и мъжко дете на ръце.
Аз се, мамо, почудих, -
ако си зетя заколя,
сеста без него не може;
ако си сеста заколя,
зетя без нея не може...
Че си заклахме детето.
Наклахме буйни огньове,
та си детето пекохме.
Накарахме сеста да пее,
зет с кавали да свири,
да свири и да приглася,
а ние детето печахме.
Като станахме и тръгнахме,
вървяхме, малко ни многа
срещнахме сватба голяма
всичките хора избягаха
остана само булката,
булката с младоженека
та си се чудим и маем
какво да ги направим
на два ги баира закарахме,
на вде ги буки вързахме
да гледат да се не видат
да викат да се не чуват.
След девет години минахме.
Ази ги, мамо, поведох,
и ги в гората заведох,
после ги, мамо, превързах,
в двете тънки букачки
да гедат да се не видат,
да викат да се не чуват.
Ходехме девет години,
нищо си не спечелихме,
кога се назад върнахме.
Отидох, мамо, да видя
какво е, мамо, станало,
с булка и с младоженека.
Но там си хъсми заварих,
че клоните са оплетени
и черно грозде вързало.
Аз хапнах да го опитам,
то беше многа горчиво
ази се люто разгневих,
замахнах че го отсякох
черни си кърви рукнаха,
тогаз ме глава заболя,
и до днес, мамо, съм болен.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021