* * *

Хайдушки грях

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години откак лежиш,
девет постели изгни.
Не съм те, синко, питала
от какво ти е болестта.
Стоян мама си думаше:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
сушата, мамо, кишата,
кишата, мамо, гладното,
ази си дружина посъбрах
да ходим да хайдутутваме,
ази им станах главатар.
Ние се, мамо, заклехме,
когото срещнем най-напред,
главата да му отрежем,
саби да си накървавим.
Минахме поле широко,
стигнахме гора зелена,
срещу ни идат сватбари,
сватбари булка водеха,
почнаха дари дадарят,
всичките хайдути дариха,
за мене дари няма
и мене, мамо, да дарят.
Ази се люто разсърдих,
всички сватбари изтрепах,
булка и младоженек,
само тях живи оставих,
у два ги бука вързах,
да викат, да се не чуват,
да гледат, да се не виждат.
Като из пътя тръгнахме,
силно ме глава заболя,
силна ме треска затресе.
Мама Стояне думаше:
- Да лежиш, синко, да лежиш,
да болиш още девет години,
булката беше сестра ти,
сестра ти, малка Калинка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021