* * *

Хайдушки грях

Мама Стоян думаше:
- Девет години ще стане
как лежиш, мама, та болиш,
от какво ти е болестта!
Стоян мама си думаше:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
насред сушата, кишата,
насред кишата гладното.
Ний бяхме брата дружина,
дружина до деветима,
пък ти ни рече, майно ле:
"Кой къде види да иде,
да иде да се прехрани!"
Ази си, мамо, помислих,
кой занаят е най-лесен,
най-лесен и най-печеливш.
Ази отидох хайдутин,
На хайдутите войвода.
Сторихме вяра и клетва
на Велики четвъртък -
де кого стигнем и срещнем,
главата ще му отрежем
с главата ще му се наконкаме,
тялото му на фур да вземем.
Срещнахме, мамо, срещнахме,
сестра ми, мамо, Тодорка,
и зет ми, мамо, Тодорчо,
мъжко си дете носеха.
Ази си, мамо, помислих:
- Ако заколим сестра ми, -
зета вдовец ще остане;
ако заколим зета ми, -
сестра сама ще бъде.
Аз им поисках детето,
поисках да го помилвам,
и не го аз помилвах
а ми му глава отрязах,
и си сестра ми накарах,
във гора дърва да събира,
буйни огньове да кладе,
детето на шиш да пече.
После си зет накарах
със меден кавал да свири,
а си сестра ми накарах,
да пее да му приглася.
- Стояне, мило, мамино,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021