* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян
та лежа, холан, та боля
цели ми девет години.
Мама Стояна думаше
казувай сине грехове
да търси мама лякове.
Грехове, мамо, та много
знаеш ли, мамо, помниш ли
га бяхме луди та млади
га по селата ходехме
и манастири палехме.
Манастир бяхме палили,
манастир в света гора
ега се назад връщахме,
вярна си дума дадохме -
когото срещнем най-напред
главата да му отрежем.
Най-напред, мамо, срещнахме
моята сестра Еленка
с мъжа си, мамо, вървяха
и мъжко дете държаха.
Я се от конче наведох
детето да си целуна
и му главата отрязох
пък тях ги, мамо, хванахме
хванахме та ги вързахме
за две ми дървета дъбови
със очи да се оглеждат,
със ръце да се не стигат.
Ходихме къде ходихме;
ега се назад върнахме,
до дъби лози израсли,
между тях вода текнала
пък я се, мамо, наведох
водица да се напия
лози ми път не дадоха.
Че си ножчето извадих,
та си лозите отрязах,
от лози кърви текнаха
мене ме глава заболя.
- Сино Стояне, Стояне,
девет години как лежиш
още ще девет да лежиш
и пак прошка няма да найдеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021