* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода
лежал ми е Стоян, болял е
дори цели ми девет години.
Майка му седя над него
над него, на главата му
и на Стоянка думаше:
- Стояне, синко Стояне
от какво ти са грехове
да лежиш, синко, и да болиш.
Стоян си майка думаше:
- Когато беше сушата
подир сушата и глада,
малък брат даде овчарче,
големия даде телчарче,
пък мене, мамо, изпрати
със хайдутите да ходя.
И ние се събрахме
дори седемдесет юнака.
Вярна си клетва сторихме
де кого стигнем и срещнем,
главата му ще отрежем,
с кръвта му иде се причестим
тялото кафул ще вземем.
Оттам ми, мамо, тръгна ми
наеме гора зелена,
среща ни седеше
млада булка с дете на ръце.
Един си други думаше
дали майката
или детето да заколим.
Дорде се разговаряхме,
най-напред аз излязох,
веднага детето вземах
и на ножа си го забих.
Тогаз накарахме майката
дърва да събира, огън да кладе
и песни да пее
дорде се детето у огън опече.
Тогаз майката рекла:
- Стояне, синко Стояне,
то нали беше кака ти,
то нали беше с детето?
Девет си години лежал
и още девет да лежиш.
И тогаз се Стоян
от душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021