* * *

Хайдушки грях

Милан Милица думаше:
- Милице булка хубава,
станало е девет години,
как сме се двама вземали.
Не сме на гости ходили,
на гости, ем на повратки.
Утре ми рано подрани,
заколи пиле петровско,
наточи вимо червено,
опечи бяла погача,
двама на гости ще идем.
Милица булка хубава,
сутринта рано ранила,
заклала е пиле петровсо,
наточи вино червено,
опече бяла погача
и са на гости тръгнали.
Вървели, що са вървели,
изминали поле широко,
навлезли в гора зелена
Среща им идат хайдути,
че ги двамата хванали,
в две ги дървета вързали,
да се гледат да се не докосват.
Кога се назад върнали,
след цели десет години,
на мястото им видели
два ми бора израсли
и си върховете изплели.
Не били бори високи,
а най-са били двамата -
Милан и Милица.
Ако не е чудо ставало,
не би се песен пяла.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021