* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян
мама Стояна думаше:
- Синко Сояне, Стояне
нещичко ще те попитам
правичко да ми обадиш
девет години станало
как лежиш, синко, болееш;
не съм те, мама, питала
от какво ти е болестта -
дали си много греховит
или си силно пристинал.
Стоян мама си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, ще ти кажа;
знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата кишата,
подир кишата гиадната;
ние се бяхме събрали
до седемдесет юнака
вярна си клетва дадохме -
когото първи срещнем
главата му ще отрежем;
вярвахме колкото вървяхме
стигнахме гора зелена
сред нея, мамо, срещнахме
бате и кака двамата
с тяхното дете Николчо.
Ние се, мамо, чудихме
кого от тях да заколим -
ако си бате заколим,
кака вдовица ще остане;
ако си кака заколим,
дете сираче ще остне;
най-подир си намислихме
дето да си заколим.
И аз си ножа извадих
и му главата отрязах.
Мама Стоянадумаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021