* * *

Хайдушки грях

Стоянова майчица,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
девет години стана лежиш,
ни умираш, ни оздравяваш.
Ази си, мама, отидох
на църква да ти почетат.
Църквата се затвори,
поповете онемява,
кандилата угасява.
Сега ще те, мама, запитам
какво на Бога съгреши,
та ни оздравяваш, ни умираш?
- Кат' ме питаш, мамо,
право да ти кажа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли
кога беше сушата,
подир сушата - кишата,
че ни кучетата побесняха
и ни овцете измряха,
та се, мама, събрахме
до седемдесет юнака
със седем сини байрака.
Че отидохме, мамо, на църква,
на църква, на Разпети петък
и клетва, вяра дадохме -
като из гората вървим,
когот' най-напред срещнеме,
саби в него ще окървим.
Както си, мамо, вървяхме,
насреща сестра ми идеше,
сестра ми със мъжа си
и мъжка рожба в ръце.
Наредих, мамо, тогаз,
кака песен да ни пей,
огъня да накладе.
Че се жара натрупа.
Ако заколим кака,
зетя вдовец ще остане.
Ако заколим зетя,
кака вдовица ще стане.
Тогаз, мамо, наредих
зетя детето да заколи.
С кръвта му се пречестихме,
с месото отговяхме,
и ги и тях накарахме
с нас да се пречестят.
Тогаз, пак, мамо, тръгнахме
из гората, мамо, зелена.
Срещнахме сватба голяма,
сватба, мамо, братова.
Аз, мамо, пак наредих
да запрат сватбата,
да ни дари дарят.
Всичките дари дариха,
за мен дари не стигна.
Другарите ма подиграха:
- Стояне, верен другарю,
на нас дари дадоха,
за тебе дари не стигна,
а сватбата-братова.
Тогаз се аз ядосах,
та пуснах сватба да върви,
а младите в гора върнахме
та търсихме в гора голяма,
търсихме дърво - два брата.
Търсихме и намерихме.
И заведохме младите,
и двамата ги вързахме,
и ги, мамо, оставихме.
И ходихме в гора голяма,
голяма, мамо, из Балкана.
Ходихме девет години,
деветата се върнахме.
Минахме пак оттам.
Какво там, мамо, да видим:
кокали на земя изпадали,
първата с червено грозде,
втората с бяло грозде,
а горе върхове сплели.
Обрахме, мамо, гроздето,
и вино, мамо, направихме,
и всичкото вино изпихме.
И тогаз лозите изсякохме
и пръчките, мамо, изгорихме.
Туй ми са, мамо, греховете.
Тогаз го майка проклела:
- Стояне, синко, Стояне,
девет години как лежиш,
още девет да лежиш.
Девет постелки да изгният,
също и девет загъвки,
и девет мокри възглавници.
Тогаз на Бога душа да дадеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021