* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Лежал ми Стоян, болял ми
цели ми девет години.
Най-подир майка му го запита:
- Синко Стояне, Стояне,
какво зло, синко, си сторил,
че лежиш, синко, та болиш
стана ми девет години?
Стоян мама си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да не те излъжа.
Помниш ли, майко, знаеш ли,
кога беше сушата,
подир сушата- кишата,
подир кишата- гладната.
Тогаз се, майко, събрахме
Дор трийсет млади юнака,
всичките все женени.
Тогаз се бяхме заклели,
когото срещнем да убиваме.
Като през гората вървяхме
и от гората излязохме,
насреща ни идеше
мойта сестра Еленка.
Нали сме клетва ний дали
и аз си сестра погубих
и я в гората зарових.
И тя само успя да ме прокълне:
- Да лежиш, братко, да болиш,
като сламка да станеш,
в гърне турско да седнеш
и там да ти е широко.
Затуй съм, майко, аз болен.
Мама на Стоян пак дума:
- Стояне, сине Стояне, щом
тогаз грях ти си сторил
и още девет да лежиш
и те да ти са малко.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021