* * *

Хайдушки грях

Марко се болен разболя,
та лежа Марко, та боля
цели ми девет години;
нето го мама попита,
нето самичък той каза.
Според една света неделя
майка му вечера готвила,
седнали да ядат, да пият,
Марко ми долу поднича
и се под мустак подхилна.
Я майка му го попита:
- Що се под мустак подхилна?
Дали се надсмя, сино льо,
на моя старост и слабост?
- Я не се насмях, мале ле,
на твоя старост и слабост;
мене ми на ум дошлоло -
га бехме луди и млади,
кога се, мамо, сбирахме
в нашта одая широка
със моите верни другари,
вяра и каул правехме:
комуто на път срещнеме,
главата ще му отрежем,
сабите да си окървим,
момчета да си накървим.
Станахме, мамо, тръгнахме;
на пътя, мамо, срещнахме
моята сестра Тодорка.
Ние се, мамо, чудехме -
зетя си да си заколим,
сестра вдовица остава;
я сестра да си заколим,
сестра е еднъж на света...
Най-после, мамо, решихме
детенце да хи заколим,
сабите да си окървим,
момчета да си накървим.
Голям си огън стъкнахме,
дете на шиша турихме,
па си сестра накарахме
ляпа песня да пее.
И оттам, мамо, тръгнахме
във она гора зелена,
тамо си сватба срещнахме,
петдесе коля сватове,
със кумиците шеесе.
Ние ги редом средихме,
зетя на служба слугува,
булка на дарба дарява;
на всички служба стигнало,
на Марко служба не стигна.
Станахме, мамо, тръгнахме,
вървехме, мамо, вървехме,
нали са другаре проклети,
тия на мене думаха:
- Марко льо, луда гидийо,
сладко ли беше виното,
дай да ти видим дарите!
Мене ми, мамо, домъчня,
я си се назад повърнах,
та си сватове настигнах;
като се надесно развъртях,
докат наляво обърна,
булката и зетя остана.
Тогав се, мамо, почудих,
тогав ги, мамо, заведах
във тая гора зелена
при две ми дървя високи.
Булката вързах, мамо льо,
за едно дърво елхаво,
а зетя вързах, мамо льо,
за едно дърво букаво;
та че хми, мамо, заръчах:
- Със очи да се гледате,
със ръки да н' се стигнете!
Станахме, мамо, ходихме
цели ми девет години.
Пак си, мамо, припомних
да ида да ги овидя.
Булката, мамо, станала
бяла лоза, черно грозде,
а зетя, мамо, той станал
черна лоза с бяло грозде.
Посегнах грозде да взема,
тогав ме треска завтресе,
и от тогав болен залежах.
Майка си Марко прокълна:
- Девет си годин ти лежал,
и още девет да лежиш;
т'ва дето дете кайдиса,
тя беше, синко, сестра ти.
Девет години рожба ньемала,
сега й Господ рожба даде,
и така хи Господ писал,
братец да хи го кайдиса...
Т'ва, дето беше сватбата,
че той ти беше братчето -
ся стана девет години,
както за булка тръгнаха,
тий не се назад върнаха...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021