* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
млади войвода.
Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Станаха девет години,
откакто болен лежиш,
мама не те е питала,
от какво болееш, от какво лежиш?
Стоян майка си думаше:
- Мале ле, мила майчице,
кат ме питаш, да кажа,
без да те излъжа.
Кат се дружина събрахме,
през гората сватба минаваше,
зетя напред черпеше,
а булката даряваше.
Кат стигна до войводата,
виното се свърши,
даровете не стигнаха.
Дружина ми се присмяха:
- Стояне, млади войводо,
честити да са дарове,
сладко да ти е виното!
Аз ме, мале, гняв догневя
и ме, мале, жално дожаля.
И си зетя за дърво вързах,
зетя и още булката,
с очи да се не виждат,
с ръце да се не стигат.
А майка му е казала:
- Стояне, синко Стояне,
девет години си лежал,
още девет да лежиш,
тогаз Бога душа да дадеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021