* * *

Хайдушки грях

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години,
как, синко, болееш,
нито ми, сине, оздравяваш,
нито да умреш умираш.
- Не тъй майка ти питала,
каква ти й, синко, болестта.
Стоян мами си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли
когато беше сушата,
след сушата и кишата,
след кишата и гладното,
ний бяхме, мамо, дружина,
пък ти ни, мамо, раздаде,
кой, мамо, чобанин,
кой говедарин,
а мене, мамо, проводи,
хайдутлук, мамо, да правя.
Ний се дружина събрахме
и се, мамо, заклехме,
най-напред когото срещнем,
главата ще му отрежем
а кръвта му ще изпием.
Като през гора вървяхме,
че срещнахме, майно ле,
сестрата и зетя Ивана,
мъжка си рожба носеха,
тогаз се, майке, чудехме -
бащата да заколиме,
сестра без мъж ще остане,
ако сестрата заколим,
мъж без жена за къде е.
Че ний детето заклахме
и на шиш опекохме,
зетя с кавал свиреше,
сестрата песен пееше.
Кат зачу майка тез думи
и виком ми провикна:
- Стояне, синко Стояне,
девет години си лежал
и още девет да лежиш,
мъжка им рожба дет' закла,
то на теб беше кръстено.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021