* * *

Хайдушки грях

Разболя се млад Стоян,
че лежа Стоян, че боля,
цели ми девет години,
че ми го майка запита:
- Стояне, сине Стояне,
като лежиш, мами, болееш
цели ми девет години,
защо ми, майка, не казваш
от какво, майка, болееш?
Стоян на майка продума:
- Ний сме се, майко, събрали
до деветдесет юнака
и сме се, майко, заклеле
на Великия четвъртък.
Ний си, майко, вървехме
и си в гората влезнахме.
Там си, майко, срещнахме
зетя и сестра Тодорка.
Сестра ми мъжка рожба носеше.
Ази си, майко, помислих:
- Ако си зетя заколя,
сестра ми вдовица остава;
ако си сестра заколя,
дете сираче остава.
Ази си, майко, намислих,
мъжка си рожба поемнах
и си глава и отрязах.
От там си, майко, тръгнахме.
Вървехме що си вървехме
па си из гората излезохме,
голяма сватба срещнахме,
и си сватбата цяла запрехме,
и си момък и булка хванахме,
и ги в гората заведохме,
и ги до два бука вързахме,
до два бука близнака,
с очи да се виждат
пък с ръце да се не досегат.
И от там си, майко, тръгнахме.
Ходихме къде ходихме
цели ми девет години,
и се назад върнахме.
До двата бука минахме,
и там е чудо станало:
там са две лози изтекле,
бело си грозде пущиле.
Ази си, майко, посегнах
от гроздето да си откъсна,
а лоза се нагоре издигна.
Ази се люто разсърдих,
и си лозата посекох.
От лоза кръв потече.
И от там ме глава заболе,
и от там ме треска затресе
цели ми девет години.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021