* * *

Хайдушки грях

- Сине Стояне, Стояне
кажи си сине греховете.
Да ти доведеш попове,
Попове изповедници,
да те младо изповядат?
Девет години как лежиш!
Кости ти се разнизая
по постеля попадаха.
Стоян на майка думаше:
- Мале ле, стара майчице,
грехове, мале, та много!
Кога бяхме луди млади
луди млади харамии
ходихме си по горите
по горите харамийски.
Вървиме, мале, вървиме
срещнахме нови църкви.
Сите се, мале, редиме
кой да си запали църквите.
Никой се, мале, не нае,
а азе се, мале, наех
та си църквите запалих.
Ходихме, мале, ходихме,
срещнахме нови егреци
и у егреци агнища.
Сите се редом редиха
кой да запали егреци.
Никой се, мале, не нае
да си запали егреци
азе се, мале, най наех
та си запалих егреци.
Кога егреци гореха -
пламък до небе биеше
кога агнища блееха -
дуе се до Бога чуеше.
Вървяхме, мале, вървяхме
ходихме в село голямо
минахме, мале, гробища.
Видяхме, мале, три гроба
три гроба, мале, три нови.
Сите се редом редихме
гробове да си разкопаме.
Никой се, мале, не нае
гробове да си разкопа.
А азе се, мале, най наех
та си гробове разкопах.
Кога разкопах първия -
у него лежи девойка,
кога разкопах втория -
у него лежи невеста,
кога разкопах третия -
у него лежи девица.
Никой се, мале, не нае
да си целуне девица,
а азе се, мале, най наех
та си девица целунах.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021