* * *

Хайдушки грях

- Стояне, море Стояне!
Поболил се млади Стоян,
та е лежал мало-много
мало-много девет годин,
та скинал девет постелки
и скинал девет покривки
и скинал девет зглавници;
ни умира, ни стануе,
низ очи му мухи лета,
а низ колене гущерие;
низ зъби му трева ниче,
па ни умира, ни стануе.
Попраша го стара макя:
- Сину Стояне, Стояне!
Дали си много греховет,
или си много праведен,
та те толку господ мъчи,
ни умираш, ни стануеш;
низ очи ти мухи лета,
а низ колена гущерие,
низ зъби ти трева ниче?
Стоян на макя говори:
- Греховен, мале, та много!
Да знаеш ли, мила мале,
кога одех с харамиите
по тая Стара планина;
ойдохме гори зелени,
там си найдохме егреци
и у егреци невеста,
у скут държи мъжко дете.
Ние ю дете вземахме,
па заклахме мъжко дете,
изпекохме мъжко дете,
та па я, мале припекохме,
она ни се милно моли:
- Харамии, бракя да сте,
мене е макя заклела,
печено месо не ядем!
Ние пущихме невеста,
па затворихме егреци,
па запалихме егреци;
кога егреци гореа,
вакли агненца блееха;
кога агненца блееха,
друмове се позапреха,
друмове и па клисури;
Божа се макя разплака!
Па си слезнахме у село,
па си ойдохме у църкви,
ударихме па дел гробища,
та разделихме гробища,
кому по два, кому по три;
мене се, мале, паднаха,
паднаха ми са три гроба
И аз си разкопах един гроб,
у него найдох девойкя -
бела, цървена у лице,
ситна я роса избила...
А я се, мале, наведох,
надникнах, та я целивах;
триж ми се уста пукнаха,
три капки ми кръв капнаха
от моите тапки уста,
на нойкото бело лице!
Па си разкопах други гроб,
у него найдох невеста, -
бела, цървена на лице,
ситна я роса избила...
А я си, мале, надникнах,
надникнах, та я целивах,
триж ми се уста пукнаха,
три капки ми кръв паднаха
от моите тънки уста
на нойното бело лице.
Я извадих бел тестемель,
та обрисах църни кърви.
Си разкопах трекьи гроб,
у него найдох девойкя
бела, цървена у лице,
ситна я роса избила;
а я си, мале, надникнах,
надникнах, та я целивах,
триж ми се уста пукнаха,
три капки ми кръв капнаха
от моите тънки уста
на нойното бело лице.
Я извадих бел тестемель,
та обрисах църни кьрви!
Ка си е Стоян изказал,
ка е на макя изказал,
буди се изповедал,
тогай му душа излела!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021