* * *

Хайдушки грях

Филип Петранки думаше:
- Петранке, любе Петранке,
я слушай любе, я слушай,
що ще ти любе прикажа.
Днеска е любе събота,
а утре света неделя,
света неделя, първи Великден.
Я хайде любе, я хайде
ние двама да се вземем
на гости любе да идем,
на гости и на повратки.
Станало е любе девет години
от кога сме се двама с тебе вземали,
сега си любе рожба имаме.
Стана Петринка рано в неделя,
че си рожбата окъпала
и си я в люлка сложила,
и двама са тръгнали
у мамини си на гости,
на гости и на повратки.
Вървели, що са вървели,
стигнали поле широко.
Сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Филип Петранки думаше:
- Петранке, любе Петранке,
я любе двама да седнем,
да седнем да си починем,
студена вода да пием,
детето да си накърмиш.
Доде си дума изкаже
погледна Петранка, погледна
голяма потеря пристига,
голяма потеря хайдушка.
Най-напред вървеше нейният брат Стоян.
Филип Петрани думаше:
- Петрано, любе Петрано
те ще ни любе убият.
Петранка Филип думаше:
- Не бой се любе, не бой се.
Тоз е мой брат Стоян,
той е в хайдутлук потеглил.
Като се Стоян доближи
И си сестра Петранка позна,
тихом й дума продума:
- Сестро ле, сестро Петранке,
къде си, сестро, тръгнала
на днешния ден, на Великден?
Нали знаеш, сестро, нали знаеш,
кога сме на хайдутллук тръгнали,
голяма клетва сме дали,
когото срещнем най-напред,
главата ще му отрежем,
с кръвта му ще се причестим!
Петранка Стояну думаше:
- Стояне, братко Стояне,
девет години станало
и ние рожба имаме,
че сме на гости тръгнали,
на гости и на повратки.
Как ще ни мъжка рожба заколиш,
Като е братко на твое име?
- Петранке, сестро, Петранке,
я дай ми сестро детето,
я дай ми да го помилвам.
Петранка нали е сестра най-малка,
най-малка, най-милостива
та си детето на Стоян подаде,
тогаз си Стоян заповед даде,
че са ги двама вързали,
с очи да се гледат,
с ръце да се не стигат.
Буен си огън наклали
и си на дете глава отрязали,
и с милата му кръвчица
причастие си взеамали.
Като са го на огъня сложили,
Нали е Божа работа
детето се изпровикна:
- Ела ме, мамо, обърни,
че ми страна изгоря.
Като зачули тез думи
всички се из гора пръснали.
Ходили, що са ходили,
ходили хайдутували
цели ми девет години.
Стоян на същото място минава,
минава да види що става.
Като си Стоян погледна
дето сестра си вързал,
винена лоза излязла,
черно ми грозде родила.
На зетя бяла лоза излязла,
бяло ми грозде родила.
Че се на Стоян дояде,
черно си грозде похапна,
че го глава заболя.
Като го глава заболя,
Стоян си в къщи замина.
Лежал ми е Стоян, болял ми
цели ми девет години,
на никого, нищо не казал.
Нали е мила бе майка,
майка на Стоян продума:
- Стояне синко, Стояне,
станало е девет години
от кога се хайдутлук завърна,
на никого нищо не каза,
все лежиш синко, все болиш.
Че си Стоян тогаз обади,
що е направил като хайдутувал.
Тогаз му майка клетва издума:
- Девет години си тука лежал
и още девет тука да лежиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021