* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян,
та й лежал Стоян, та й болял
дор девет цели години.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, снно Стояне,
девет е годин станало,
как лежиш, олум, как гноиш,
девет постелки изгнои,
мама не те е питала -
от какво ти е болестта.
Казвай си, олум, грехове!
Стоян майки си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
като бе, мамо, зла зима,
зла зима, гладна година,
че ни овцете измряха,
овцете, яловината?
Ази ми жалба дожаля,
грабнах си кука на рамо,
отидох в гора зелена,
че си се ясно провикнах:
- Дружина вярна, сговорна,
а де сте и на къде сте,
и аз ще с вази да дойда!
Малко се, много събрахме -
дор седемдесет юнака,
клетва си вяра сторихме,
кой кого срещне, да коли,
да коли и да обира,
да си сабята накърви!
Тежка си сватба срещнахме,
че си всичките изклахме,
току булката остана,
булката с младоженека.
Назад им ръце вързахме
за едно дърво буково.
Гръб със гръб да се не виждат,
да сегнат - да се не стигат,
да викат - да се не чуят;
че ги двамата оставахме.
Ходихме малко и много,
като се назад върнахме,
та да ги, мамо, отвържем,
две лози, мамо, изтекли,
една се в друга преплели...
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше,
- Стояне, олум, Стояне,
девет си годин полежал
и още девет да лежиш -
тя беше твоята сестрица!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021