* * *

Хайдушки грях

Иванчо сирак болен лежи,
та е лежал девент години,
та е разкапал девент постели,
девент постели и перници.
Ни умира, ни станува,
ни на Бога душа дава.
Та му вели негова стара майка:
- А-бре, Иванчо, сирак Иванчо,
що толко грех си сторил Богу,
има сега девент години, що лежиш,
и си разкапал девент постели,
девент постели и девент перници -
ни умираш, ни стануваш?
А той й вели-говори:
- Слушай, мале, да ти кажа -
кога ходехме, мале,
с нашийо Рус войвода,
с Рус войвода по гора зелена,
отидохме, мале, на три търла овчарски,
три търла овчарски
с малки ми агненца.
Не приговори, мале, нашийо Рус войвода:
- Кой е юнак над юнака,
да кладе огън на три търла!
Никой се, мале, не наемна,
аз се, мале, се наемнах,
та си кладох, мале,
на три търла огън,
та си стояхме, мале,
до три дни, дор си изгорих, мале,
до три ми търла.
Старите овци, мале, блееха,
като стари жени,
а малките агънца, мале, блееха,
като малки деца, дор изгоряха...
Слушай, мале, да кажа,
и още съм направил...
Оттам отидохме, мале,
у село Прилепинско, мале,
на ден ми Великден,
на църква света Мария,
та си седнахме, мале,
на девент врата,
та си хватиха, мале,
да си вървят,
и ний, мале, хи брояхме,
та се събраха, мале,
малко и голямо - пент хиляда души.
Ни приговори, мале,
нашийо Рус войвода:
- Кой е юнак над юнаци,
да затвори девент врата?!
Никой се, мале, не наемна,
пак аз се наемнах,
та си затворих, мале,
до девент врата.
И пак ни, мале, проговори
нашийо Рус войвода:
- Кой е юнак над юнаци,
да кладе на девент кьошета огън?!
Никой се, мале, пак не наемна,
пак аз се наемнах,
та си накладох, мале,
на девент кьошета огън,
и се запали, мале,
църкова света Мария.
Фати, мале, да си гори...
Старите люде, мале, ревяха,
като стари волове;
а младите жени, мале,
блееха като млади овци;
и малките деца, мале,
блееха като млади агънца!...
И ний, мале, там стояхме,
дор изгоря църквата,
та се някои молеха
да си излезе...
Послед, мале, как изгоря църквата,
та си ударихме по село Прилепинско,
не си найдохме, мале,
нищо по къщето,
найдохме само, мале,
една жена лехуса.
Не приговори, мале,
нашийо Рус войвода:
- Кой е юнак над юнака,
да удри туз малечко на кол,
да го изпече, мале, на огъньо?!
Никой се, мале, не наемна,
пак се аз, мале, наемнах,
та го ударих, мале, на кол,
та го кладох, мале, на огъньо,
да го изпека.
А неговата майка, мале,
го глендаше и дребни сълзи ронеше...
Като го изпекохме, мале,
го изкарахме от огъньо,
и фати, мале, нашийо Рус войвода,
на всичките, мале, дел стори,
а тя, мале, не го яде,
току си го кладе у десна пазуха...
Слушай, мале, да ти кажа,
що още съм правил.
Излегохме, мале, по гора зелена,
като вървехме, мале,
по гора зелена,
и тамо, мале, найдохме
два луди-млади, дето отиваха, мале,
на повърнеж.
И па проговори, мале, нашийо Рус войвода:
- Кой е юнак, над юнаци,
да върже две луди-млади
за два тенка бука,
лю да си сборуват, мале,
а да не се втасуват!
И никой се, мале, не наемна,
пак аз само се наемнах
да си вържа до два луди-млади -
лю си сборуваха, та не се втасуваха...
И там, мале, стояхме четиридесет дни,
дор да му душа излезе.
И момата, мале, дур на Бога глас пусна,
кога й душа излезе;
и юнак, мале, кога му душа излезе,
дур на Бога глас пусна.
Как умреха, мале, и двата -
момата никна бела лоза,
а детето, мале, червен трендафил...
А аз, мале, скинах от лозите бело грозде,
та ядох и ме, мале, душа заболя.
И от трендафил, мале, на главата се нарудох,
и главата, мале, ме заболе.
И оттогаз, мале, болен легнах...
И тогаз майка му, като й чула, и му рекла:
- Варай, варай, Иванчо на майка,
девент годин си лежал,
девен постели си разкапал,
девен постели и девен перници,
и еще девент да лежиш,
и еще девент постели да разкапеш, перници,
чак на Бога дума да не дадеш,
защото оназ беше
сестра ти Мария и зентя ти!...
Те у мене на повърнеж идеха,
и аз до днес още ги чакам...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021