|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Пошла е Радка, пошла е
у майчини си на гости,
у таткови си на прошка.
Хоила, що походила
през това поле широко,
сред поле дърво високо;
Радка под дърво седнала
детенце да си развие,
пеленки да му промени.
Отдолу идат хайдутци,
дружина верна-сговорна
и нейно братче Иванчо.
Иванчо Радка думаше:
- Я дай ми, сестро, детето -
вуйчо да му се порадва!
Па си е вземал детето,
па е налево завъртя,
към пладня, срещу слънцето -
извади сабя френгия,
убоде дете във сърце,
умъртви дете сестрино.
Викнала Радка да плаче
за нейно първо детенце,
за първа рожба майчина.
Иванчо Радки думаше:
- Ний сме се така заклели,
кого пръв срещнем, да колим!...
Прогорелец, дн. Якимово, Ломско; на тлаки и седенки (Стоин-ТВ
1928, № 3074 - "Погубил сестриното си дете - 4").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|