* * *

Хайдушки грях

- Сино Стояне, Стояне!
Разболял ми се млад Стоян,
та лежа Стоян, та боля
цели ми девет години -
девет постилки изгнили
и девет нови възглавки.
Мама Стояну думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
казувай, сино, грехове,
да вика майка попове,
попове и граматици -
попове книжки да пеят,
а граматици да четат!
Стоян си майци думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога бе кътлъ година,
та през Крушово минахме,
през Крушовските гробища,
ечемик, брашно мелехме
и го на Бургас карахме.
Га се назаде върнахме -
до три ми пресни гробища.
Първия гроб я разкопах -
младо юначе лежеше
с сребърен пръстен на пръста;
я му пръстена отвземах
и си го навън оставих.
Втория гроб хи разкопах -
младо си булче лежеше
със огърлица на шия.
Третято гроба разкопах -
млада девойка лежеше,
сминова китка на стърна;
я хи китката адвземах
и си я, мамо, целунах,
и си я, мамо, оставих...
Мама Стояну думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
колкото годин си лежал
и още толку да лежиш,
през пръстен да се превираш,
със сламка да се подпираш,
свраката коня да яздиш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021