* * *

Хайдушки грях

Остана Стоян сираче,
сираче Стоян, кърмаче,
без майка, Стоян, без баща;
чуди се Стоян, мае се
какъв занаят да хване,
какъв занаят най-лесен.
Че отиде Стоян, че отиде
на хайдушката планина,
хайдути вода да носи.
Че стоя Стоян, че Стоя
цели ми четирсе деня.
Вяра и клетва са дали
хайдутлук, холан, да правят -
когото срещнат на пътя,
главата жа му отрежат,
сабите да си накървят,
месото нафор жа сторят.
Вървяли, що са вървяли,
минали поле широко,
стъпнали в гора зелена.
На път са, холан, срещнали
Стояновата сестрица
със мъжко дете ъв ръки.
Стоян сестрица погледна,
дребно си сълзи порони
и си на сестра придума:
- Сестро льо, сестро Тодорке,
подхвърли, сестро, детето,
да си го, сестро, полюбя.
Сестра му дете подхвърли,
той го на шишове набичи -
черни са кърви текнали,
сабите си накървили,
месото нафор сторили.
Стоян шишове въртеше,
та си месото печеше
и на сестра си думаше:
- Сестро льо, сестро Тодорке,
я, сестро, да ми попееш
от едно гърло два гласа,
от един език две думи...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021