* * *

Хайдушки грях

Стоян на мама думаше:
- Знаеш ли, мамо, повниш ли,
га беше кътлък година,
ечемик брашно мелехме,
мелехме, та продавахме,
през Крушово, мамо, минахме,
през Крушовските гробища,
на пътю, мамо, два гроба -
единю беше на пътя,
другия беше под пътя.
Аз си гробове разрових,
в единия, мамо, лежеше
млад момък, млад младоженец
с милмянова китка на стърна,
аз му китката отвземах;
другия, мамо, лежеше
малка мома сгодиница
с алтънна риса на глава,
аз й рисата отвземах.
Зора се сипна, съмна се,
не можах да ги заровя;
отгоре идат две жени,
две жени, две стари баби,
едната плаче, наряда:
"Кой ми те, сино, разрови,
разрови, не те зарови
и ти китката отвзема,
китката мильмянцата!"
Другата плаче, наряда:
"Кой ми те, чедо, разрови,
разрови, не те зарови,
и ти рисата отвзема,
рисата алтънената!"
Тогава ми домиляха,
дето ги, мамо, разрових,
разрових, не ги зарових!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021