* * *

Хайдушки грях

Пил Богдан вино червено
на Стамбол на Едикуле,
на войводово коляно.
Войводица го питаше:
- Богдане, Кара-Богдане,
както си тръгнал с хайдути,
колко си майки разплакал
и колко бащи почернил?
Богдан войводица дума
- Войводице, невясто,
ти мене право попита,
аз тебе право жъ кажа -
като си право тръгнахме
през Великата неделя,
на пръв Велики четвъртък,
вяра и клетва сторихме,
когото на път срещними,
под сабя ще го туриме,
с кръвта му жъ се комкаме,
с леша му жъ се облажим.
Първо си първо срещнахме
моята сестра Петканка
със добър юнак напреде,
със мъжка рожба във ръци
Всичките мирно минаха,
на мене глава въртяха.
"Богдане, Кара-Богдане,
стоиш ли си на думата,
я жъ ти вземем главата!"
Аз се почудих, помаях,
юнака ли да кайдисам,
детето ли да поискам,
че си детето поисках.
"Мър дай ми, сестро, тва дете
дах го вуйчо помилува,
че е на вуйчо кръстено
хубаво име Богдане!"
Не го вуйчо помилува,
ми най го тури под сабя,
със кръвта му се комкахме,
със леша му се облажихме.
Тейна му са накарали
за огън дърва да сбира,
буйни огньове да кладе;
майка му са накарали,
дете на шиша да върти
и лична песна да пей.
- Богдане, синко Богдане,
вуйчо ти, Кара-Богданчо,
на личен ден те облече,
на по-приличен припече!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021