* * *

Хайдушки грях

- Събрали ми се, събрали,
от девет села сватове,
един си други думаха:
- Яжте и пийте, сватове,
и за път пислете
виното достлук разваля,
я ракията апаплък.
Станале, че са тръгнали,
вървели, що са вървели,
отишли сред гора,
сред гора бистър кладенец,
седнали да си починат
и се хайдутя задали,
булката ги дарба дареше,
кръстнику им вино даваше.
Станали, че са тръгнали,
сватбарите кат са тръгнали,
дружината се й присмяла
на баш хайдутина,
честита да му й дарбата.
И той се люто разсърди,
че си е скочил Димитър,
че си сватбари настигна,
че ги е до крак той изклал.
Че си улавя булката и зетя,
че ги до гората завързва
да се чуват, а де се не виждат.
Три години не минал,
кога си оттам минал,
те на лози се сторили,
и си сабята извади,
и си лози отсяка,
че се е разболял,
люта го треска отресла.
Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Три годин си лежал,
още три да лежиш -
то нали беше сестра ти Еленка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021