* * *

Хайдушки грях

Събрали ми се, събрали,
около двеста момчета
горе ми у пусти балкани,
но нямало кой да ги ръководи.
Момчета думат на Филя:
- Фильо бе, млади Стефане,
ти ще ни дружина да ръководиш
по-лесно турци да бийме.
Фильо се много зарадва,
па се пред момци изправи
и на момчета думаше:
- Момчета вярни, събрани,
ние се вярно събрахме,
вярна дружина сговорихме,
за да се с турци биеме,
българска държава да правими,
но нам ни са хляба свърши.
Да тръгнем от село на село,
овци и крави да събирами,
събирами и колим,
колим и печеми -
така ще се ние храниме
и ще България да направиме.
И така са тий направили
и са каил сложили,
че когато из гората вървят,
когото най-напред срещнат,
на него глава ще отрежат,
със конка да се конкат.
Кога из гората вървели,
женски са гласец зачули
Стоян си стража изпрати
да идат още да видят
що е за жена из гората.
Кога са при нея отишли,
тя си за Стефан питала.
Тий се обратно върнали
и са на Стефан думали:
- Не смеем да я заколим -
за тебе, Стефане, тя пита,
за тебе още тя плачи.
Мъжка си рожба ти имал
за име ще те тя пита.
Нали са клетва сложили,
че когото пръв хванат,
главата да му отрежат,
със кръвта да се конкат.
И Стоян си клетва испълни,
при жена си отиде
и си й главата отряза
и със нея са кръв конкали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021