* * *

Хайдушки грях

Силна се е сватба задала,
най-напред върви булката,
булката и младоженека,
след тях върви кръстника,
кръстника и кръстницата.
Среща им иде дружина,
дружина млади хайдути.
Кръстник бънлица извади,
на дружина я подаде.
Всичка дружина от нея пи,
за Стоян млада войвода,
за него вино не стигна
от кумовата бъклица.
Че си сватбата замина,
че му се присмя дружина:
- Стояне, млада войвода,
че защо си ми войвода,
като за теб вино не стигна
от кумовата бъклица?
Стоян се люто разсърди,
че се назаде повърна,
че си сватбата настигна,
всички сватбари избива,
само младите остават
и тях ги живи улови.
Ах, че ги Стоян поведе,
че си ги Стоян заведе
в тъмни пусти усои,
дето си петел не пее,
дето си агне не блее.
Че търси дърво с два брата,
че търси Стоян, намери,
че си ги гърбом привърза -
да викат, да се не чуват,
да гледат, да се не виждат.
Че си младите остави,
че ходи девет години,
на ум му за младите доде.
Право си при тях отиде:
дето е била булката,
бяла е лоза израсла,
дето е бил младоженека,
червена лоза израсла.
Навред гората обрасла
и пак върхове събрали
и бяло грозде родили.
Стоян от грозде откъсна
и седна да си почине,
от грозде да си похапне.
Люта глава заболя,
по - люта треска го втресе,
право си у тях отиде,
че лежа девет години
и на майка му додяна.
Майка му дума:Стояне:
- Не умираш, синко, не оздравяваш,
майка ще да те изповяда.
Като беше млад хайдутин,
да не си нещо съгрешил?
Стоян и всичко разправи,
как е с младите съгрешил
и се от душа отдели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021