|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Стояновата майчица
на Стоян думаше:
- Стояне, син Стояне,
ставаш девет години
откат с хайдути ходиш.
Колко си майки разплакал,
колко си бащи зачернил
колко си деца ти изклал?
Стоян мама си думаше:
- Като ме питаш, да кажа:
кат се с дружина сбрахме,
вярна си клетва заклехме,
че когото срещнем да видим,
жив няма да го заминем,
с кръвта му ще се копкаме
с месо му ще се омрасим.
Като от гора излезох
на пътя срещнах как си,
кака си още свако си.
Кака си Богдан държеше
у нас на гости идеха
И аз поисках Богданчо
да го милувам, целувам.
Не го милувах, целувах
най го у гората занесох,
буен си огън накладох,
дрянова кука отрязах
и го на кука закачих
турнах да го припичам,
а то си от огън думаше:
- Вуйчо ле, вуйчо Стояне,
често ме вуйчо преобръщай,
че ми ребрата изгарят.
Стоян му жалба дожаля
и си му главата отряза.
Хаджи Димитър, Балчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|