* * *

Хайдушки грях

Посъбрал Милуш Милуша
дор седемдесет юнака,
Милуш дружина думаше:
- Дружина вярна, събрана,
както се вярно събрахме,
тъй да се вярно слушаме.
Когото стигнем и срещнем,
жив няма да го оставим,
здрав няма да го подминем,
с кръвта му ще се комкаме,
с месо му ще се омърсим.
Тамън Милуша тъй дума
и отдолу иде момченце,
момченце на кон качено,
и жълта бъклица въртеше,
и си на Милуша думаше:
- Вуйчо ми, вуйчо Милуше,
мене ме мама проводи,
тебе на сватба да каня,
със твоята вярна дружина.
Милуш дружина думаше:
- Какво ме дружина гледате,
както се вярно кълняхме,
тъй ще го вярно сторим.
Че са момченце хванали
и са му главата отрязали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021