|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Вчера си минах през село,
през село, през Латиняну,
там си намерих, намерих
два гроба скору ровени.
Аз се наведох, наведох,
та си разрових първи гроб.
В първи гроб булка заспала
със мъжко дете на ръце,
ситна я роса побила
по бяло лице румено.
Аз се наведох, наведох,
та си разрових втори гроб.
Там спеше млада девойка,
млада девойка годена,
в ръце си писмо държеше
и на писмото пишеше:
- Чакъй ме, либе, туй лято,
туй лято, па и другото -
печала да си спечеля
от гурбет да се завърна
и тебе, либе, да взема.
Гумощник, Троянско (НПЛов. 1970, с. 112 - "Село Латиняно").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|