* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян.
Тъй лежал, тъй болял.
Че лежал девет години.
Него го майка му питала:
- Що лежиш сине, що болиш?
Стоян майка си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли
кога бе зла зима
зла зима, гладна година.
Че ми овците измряха,
не ги клах мамо, не ги драх,
най-ги на купчина натрупах,
че се отгоре покачих,
че се ясно провикнах:
- Чувайте малко и голямо,
който хайдутин ще ходи
тука при мене да дойде.
Събрахме се, мамо, прибрахме
дванайсетина дружина,
с мене стават тринайсет.
Вяра и клетва сторихме,
когото на път срещнеме
да му главата отрежем,
да си сабите накървим,
да си очите настървим.
Сторихме, мамо, тръгнахме
девет години ходихме,
ходихме, хайдутувахме.
На пътя, мамо, срещнахме
кака и свата двамата
те си на гости идеха
и мъжка рожба носеха.
Един се от дружината обади:
- Стояне, млади войвода,
ми сега какво да правим,
да си булката заколим
момък за булка ще тъжи,
да си момъка заколим
булка за момък ще тъжи.
Че си детето заклахме,
че си сабите накървихме,
че си очите настървихме.
Кака и свако двамата,
а че ги, мамо, вържеме,
на две дървета големи
с очи да не се виждат
с ръце да не се стигат.
Ходихме мамо, ходихме,
девет години хайдутувахме.
Пък се оттам върнахме.
Дето беше свако вързан,
тънка лоза израснала.
Дето беше кака вързана,
тънка елха израснала.
Лоза се вила и превила
на елхата се навила,
че аз, мамо, замахнах,
че си лозята отсякох,
лозята, още елхата.
Дясна ми ръка изсъхна.
Тогава го майка му проклела:
- Стояне, синко, Стояне,
станали девет години
как лежиш синко, та болиш.
Още девет да лежиш,
да ти кокали придрънкат
като сушени орехи.
Да се през пръстен превираш,
на игла турски да сядаш...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021