* * *

Хайдушки грях

Стояна са го бедили,
бедили и укривили,
че е хайдутин походил,
та обрал до три конака,
конче му лозье опасло.
Та са го турци фатили,
турци - зли касканджии,
и го в темница хвърлили,
царската темна темница.
И нема с когог да дума,
да дума, да хортува.
Той на конче си думаше:
- Конче ле, църно гарванче,
конче ле, ти мой другарю,
копай, конче ле, земята,
дано ми вода извадиш
устата да си разквася,
сърцето да си разхладя!
Конче Стоянум думаше:
- Стояне, младо юначе,
и копах, холан, и гребах
до зенгиите потънах,
пак ти се вода не найде.
Да не си нещо греховен,
та ти се вода не найде?
- Конче ле, църно гарванче,
нито съм много греховен,
нито съм много праветен -
девекь съм села бастисал,
бастисал и съм запалил,
девекь съм попа разпопил,
девекь съм моми размомил,
девекь съм китки давало
по нъщум, по средянъщум,
та девекь майки плакали,
плакали и ме кълнали:
- Да даде госпокь, Стояне,
девекь години да лежиш,
девекь постели да сдереш,
косата да ти окапе,
снагата да ти изгние,
комар за конче да яздиш,
игли зенгии да ти са!
- Лежи, Стояне, да лежиш
снагата да ти изгние,
да видиш мома как лъжеш

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021